Алтерглобализъм
Алтерглобализъм (също известен като алтернативна глобализация, „Alter-mundialization“ – от френски „altermondialisme“ – или движението за световна справедливост) е име на социално движение, което подкрепя световно сътрудничество и взаимодействие, но се противопоставя на негативните ефекти от икономическата глобализация, усещайки, че тя често работи в ущърб, или не насърчава адекватно, човешки ценности като опазване на околната среда и защита на климата, икономическа справедливост, защита на труда, защита на местните култури и човешките права. Името, вероятно, е образувано от популярното мото на движените „Another world is possible“ (Друг свят е възможен), което произлезе от Световния Социален Форум. „Алтерглобалистичното движение е създадено като протест срещу посоката и възприемането на негативните икономически, политически, социални, културни и екологични последствия от неолибералната глобализация“ (Кришна-Хенсел).
Повечето от членовете на това движение избягват етикета „анти-глобализъм“ като пейоративен и неправилен, тъй като те активно подпомагат човешката дейност в глобален мащаб и не се противопоставят на самата икономическата глобализация като цяло. Вместо това, те виждат движението като алтернатива на това, но което те наричат неолиберална глобализация, в което международни институции (Световната Банка, Международен Валутен Фонд и тн) и големи корпорации се посветяват на обогатяването на развитите страни докато обръщат малко или по скоро никакво внимание на вредните последици от техните действия върху хората и средата на по-слабо развитите страни, чиито правителства често са твърде слаби или твърде корумпирани за да се противопоставят или да ги регулират. Това не трябва да се бърка с пролетарския интернационализъм построен от комунистите, защото алтерглобалистите не се противопоставят непременно на свободния пазар, а на незачитането на ценностите, които понякога идват с него.
Превод от Wikipedia







„Какво би се случило, ако все повече и повече хора се замислят сериозно за собственото си бъдеще и за бъдещето на света? Представете си какво би било, ако можеше животът ни да е изпълнен със свещен смисъл? Ако грижите в края на живота бяха винаги озарени от страхопочитание пред лицето на смъртта? Ако гледахме на живота и смъртта сами по себе си като на едно цяло? Какво би станало, ако се стремяхме любовта и състраданието да се превърнат в мяра за всяко наше действие, ако се стремяхме да осъзнаваме до каквато и да било степен истинската същност на ума, която е в основата на цялото ни съществувание? Това би било истинска революция, която би дала на мъжете и жените свободата да открият собственото си рождено право, това вътрешно измерение, пренебрегвано така дълго, би ги обединило в пълнотата на човешкия жизнен опит с цялата му тайнственост и величие.“


