Технокрацията е форма на управление, при което учените и техническите експерти са хората, който управляват и взимат важните решения за обществото. Терминът придобива значение през 1932 година.

През годините са се уформили различни групи от технократично ориентирани учени, писатели и други свързани с идеите на термоикономика, биоикономика и противници на маркетинговата икономика. Тези идеи преоткриват концепцията на „Енергиино Счетоводство“ (Energy Accounting) базирана система, като противоположна на паричната система и идея за социален дизайн, базиран на термодинамика.

Технокраци Инкорпорейтед (Technocracy Incorporated) става доминираща група и става популярно социално движение през 30-те години, като преодължава да е активна и до днес. Движениете нарича себе си образователна и изледователска организация и продължава да е поддръжник на технологичния дизайн за Северна Америка.

Превод от wikipedia.org

Идеята на технокарацията е за силно соцално ориентирано управление и разпределение на ресурсите между населението. Всъщност идеята е доста близка до анархизма с изключение на това, че все пак се допуска елит от учени и експерти, които ще се грижат за разпределението на ресурсите.

Още по интересен е фактът, че в Калифорния на 25-ти януари е предвидена акция, в която групи анархисти ще обиколят училища като ще нахлуват в класните стаи където ще изнасят лекции, за които ще използва материали от филмът Zeitgeist и проектът Венера (The Venus Project). Филмът и проектът са творение на 92 годишният Jacque Fresco, която е едно от основните имена в движението на технократите.

За повече информация относто акцията на 25-ти януари http://anarchy.net ,
а относно проектът Венера http://www.thevenusproject.com

Свикнали сме да мислим за роднините и приятелите си като за свой хора. Хора към, които да сме хуманни честни и коректни. Та какво различава майката или бащата на всеки един от нас от майката или бащата на друг? Няма смисъл да подхождаме като глутници едни към други. Живота ни преминал в непрекъсната борба за кокала ни е накарал да станем егоисти и да се събираме на малки глутници, всяка от които се бори за повече пари, власт или други интереси. Интересното е, че не съм чул да има доволни от надпреварата. В момента, в който по силната група се отвърди започва да подхожда със снизхождение към по слабата и да й помага благородно. А само колко много услия щяхме да спестим ако можехме да прескочим етапа с надпреварата.

Природата така или иначе в един момент ще ни накара да мислим като един и заедно да мислим за начин за опазването й, но ако успеем да преодолеем по рано този етап ще можем да запазим повече от нея.

Преди началото на Втората Световна Война, САЩ са разполагали с 600 първокласни бойни самолети. Скоро след това започват да произвеждат по повече от 900,000 самолета годишно.
Въпросът за тях в началото на войната бил:
„Имаме ли достатъчно средства за да доставин изискваното от войната снаражение“.
Отговорът бил:
„Не. Нямаме нито достатъчно пари, нито достатъчно злато… но имаме достатъчно ресурси“.
Ресурсите били причината САЩ да има достатъчно продукция и ефективност за да спечели войната.
От предния пример можем да съдим за това колко много могат да постигнат държавите, ако просто не съществуваше монетарната система. Всички ресурси щяха да са „развързани“ и да могат да послужат за решаването на реални проблеми в обществото, а не за облагодетелстването на шепа хора, начело на държавата.

За съжаление такъв тип решения се взимат само във време на война.

По статия на
Jacque Fresco
thevenusproject.com

Една от целите на анархизма е цялото общество да бъде продуктивно ориентирано. Тоест групите, които ще бъдат формирани няма да са враждуващи по между си племена, както повечето хора си представят, а ще са нещо като камари на производителите. Всяка една група представлява специалисти в отделна сфера на живота, като всяка от тях произвежда неща необходими за съществуването на останалите. В модерниа свят на комуникации не е необходимо групите да са изолирани една от друга и дори няма нужда хората в тях да живеят близо един до друг. Съвсем спокойно член на камарата на програмистите може да живее с членка на камарата на фризйорките примерно. Тук идва проблемът, че трудно ще се избяга от така наречената монетарна система. Тези хора трябва по някакъв начин да разменят продукцията си за друга такава и това трябва да става на някакъв стойностен принцип.

На пръв поглед логично. Но стоп! Кой ще определя коя продукция е по-стойностна и коя по-малко? На практика виждаме, че монетарна система в анархичен строй е невъзможно да съществува. Никой досега обаче не дава алтернатива на монетарната система, която е силно порочна и точно поради нейното съществуване не сме доволни от живота си днес.

Една от алтернативите е всяка една продукция да бъде разменяна за друга в зависимост от степента на нуждата на самия нуждаещ се. Тоест аз съм готов да напиша програма за някой, който е готов да ме снабдява три месеца с хляб и сирене. Звучи логично и примамливо, но за съжаление една такава система би била силно податлива на спекулации от самите камари и трябва да бъде приложена в едно наистина много чисто общество, каквото ние в момнта не представляваме. Тънкото в цялата дейност е да се направи план за внимателен и бавен преход от сегашния режим към това чисто общество.

Първи липсата на свобода усещат децата. Усещата я около 13-тата си годишнина, когато започват да осъзнават системата, в която живеят. Естествено това причинява силен вътрешен протест у тях, който сме свикнали да отдаваме на пубертета. После те биват трайно приспани с мисълта, че няма смисъл да се бунтуват, защото така или наче нищо не зависи от тях. Някои от тях така и не се събуждат от този сън, докато други около 22-23-тата си годишнина разбират, че всъщност дори и трудно все пак могат нещо да направят и има начин нещата да станат по-добри и те могат да спомогнат за това.

Преди години си мислехме, че с навлизането на европейската (или по точно американската) култура населението ще се отърси от селския си манталитет и ще поумнее. Само че тогава никой не погледна до къде са я докарали нашите „братя“ американци с образователната си система. Не само, че успяха да задържат населението си малоумно, но успяха и да разпространят тази тенденция в други държави.

Системата ни накара да се пристрастим към правенето на пари. В тази ситема се приема, че щом работиш много и изкарваш добри пари значи живееш правилен начин на живот. Отдавна знаем, че парите не определят личните качества на човек. В обществото ни е прието, че да работиш много и да нямаш време за нищо друго е нещо достойно за уважение. Свикнали сме да определяме важноста си от това колко пари имаме и колко работим. Работиш, блъскаш се, правиш кариера, поддържаш кариера… и след около 40 години умираш… Също като ония, който е изяждал и изпивал всичко на момента – ония бедния човек на изкуството, който никой не е уважавал, защото не е имал кариера, но е живял много по добър живот от тебе и може би е оставил много повече след себе си. Няма смисъл да се борим непрекъснато като болни псета за кокал, като така или иначе всички ни очаква една и съща съдба и горе долу еднакъв житейски път. Да се хванем с общи усилия и да сътворим нещо, което да подобри начина ни на живот (на всички, не само семействата и близките ни) вместо да хабим цялата си енергия в безмислена надпревара.

Може би тези думи Ви изглеждат нерелистични и прекалено идеалистични, но това е така защото ние сме виновни нещо толкова елементарно, логично и правилно да звучи наивно и неосъществимо.

Това не е само бунт срещу системата. Това е молба за нов поглед над живота. Не трябва да ходим някъде откъснати в гората за да си почиваме от това, което сами сме сътворили в ежедневието, а трябва да направим така, че да ни е уютно и спокойно на мястото където сме. За целта трябва да спрем да поддържаме изграденото досега и да започнем да правим промени в правилна насока.

Не искате да има война – Не поддържайте армията и не отглеждайте войници
Искате чист въздух – Използвайте колите си само когата ви е крайно наложително и избягвайте да се возите сами в колата

Повечето хора не разбират идеята на арахията и си представят по скоро хаос, безредие и престъпления. За съжаление с мъка се обеждавам, че и повечето анархисти нямат реална представа за това как трябва да изглежда едно общество живеещо в анархичен строй. Повечето го описват като живот на хората в комуни и едва ли не на племена, всяко с по един „вожд“ представител на групата, при което по малко запознатите изтръпват и си представят една първобитна обстановка, хора живеещи в колиби, прехранващи се с каквото намерят и общо взето едно първобитно общество. Сегашните анархисти са твърде заети с бунтарските си изтъпления и подмятането на листовки и не им остава време да направят една реална обосновка на това как те си предтставят съвременния начин на живот в анархия. Позовават се на стари статии от забравени автори, чийто идеи можем да кажем, че са абсолютно не приложими в съвременния начин на живот. Точно това е основната причина да не успяват да привлекът повече от шепа бедни хора, разочаровани от съдбата си и не много на брой крайни социалисти и комунисти. Сегашното поколение иска да види всичко едва ли не на живо. Да го види на снимка, на видео, да го почувства и после ако му хареса да го заобича. Никой млад човек не би изпаднал чак в толкова дълбока депресия, че да се хване да чете книги от сорта на Кропоткин писани малко преди 1900 – ната година.