Първи липсата на свобода усещат децата. Усещата я около 13-тата си годишнина, когато започват да осъзнават системата, в която живеят. Естествено това причинява силен вътрешен протест у тях, който сме свикнали да отдаваме на пубертета. После те биват трайно приспани с мисълта, че няма смисъл да се бунтуват, защото така или наче нищо не зависи от тях. Някои от тях така и не се събуждат от този сън, докато други около 22-23-тата си годишнина разбират, че всъщност дори и трудно все пак могат нещо да направят и има начин нещата да станат по-добри и те могат да спомогнат за това.