Моралът се базира на персонален избор и на чувството за правилно и погрешно. Законите по презумпция са влезли в действие за да защитават свободата на гражданите. Обличането на моралът със закон само по себе си е абсурдно. Нека вземем за пример престъпление, в което жертва няма, като проституцията. Проституцията не афектира върху никой друг, освен върху взаймно съгласилите се страни. Прелюбодеянието също е и морална дилема между омъжена двойка. И в двата случая не може да става въпрос за посегателство над човешките права и свобода, но и двата случая са наказуеми от закона при определени обстоятелства, като при първият може да се стигне и до лишаване от свобода.

Законите за аборта също са интересен пример. Какво човек прави със собственото си тяло не би трябвало по никакъв начин да бъде правителтвена работа. Налагането на морални възгледи за живота на един човек върху тези на друг не би трябвало да се толерира в нито един обществен строй. Някои екстремисти смятат, че по този начин се нарушава правото на избор на нероденото дете, предполагайки, че зародишът е индивид след Х време прекарани в утробата. Дали това е така обаче ни би трябвало да бъде обличано със закони. Всичко що се отнася до моралната страна на живота би трябвало да бъде оставено за избор на всеки един индивид от обществото. Налагането на сила на морални ценности не предполага добра ответна реакция от обществото, а само и единствено измислянето на методи за заобикаляне на законовите граници.

„Моралните устои не могат да бъдат създадени с параграфите на закона.“
Карл Маркс