Свикнали сме да мислим за роднините и приятелите си като за свой хора. Хора към, които да сме хуманни честни и коректни. Та какво различава майката или бащата на всеки един от нас от майката или бащата на друг? Няма смисъл да подхождаме като глутници едни към други. Живота ни преминал в непрекъсната борба за кокала ни е накарал да станем егоисти и да се събираме на малки глутници, всяка от които се бори за повече пари, власт или други интереси. Интересното е, че не съм чул да има доволни от надпреварата. В момента, в който по силната група се отвърди започва да подхожда със снизхождение към по слабата и да й помага благородно. А само колко много услия щяхме да спестим ако можехме да прескочим етапа с надпреварата.

Природата така или иначе в един момент ще ни накара да мислим като един и заедно да мислим за начин за опазването й, но ако успеем да преодолеем по рано този етап ще можем да запазим повече от нея.

Първи липсата на свобода усещат децата. Усещата я около 13-тата си годишнина, когато започват да осъзнават системата, в която живеят. Естествено това причинява силен вътрешен протест у тях, който сме свикнали да отдаваме на пубертета. После те биват трайно приспани с мисълта, че няма смисъл да се бунтуват, защото така или наче нищо не зависи от тях. Някои от тях така и не се събуждат от този сън, докато други около 22-23-тата си годишнина разбират, че всъщност дори и трудно все пак могат нещо да направят и има начин нещата да станат по-добри и те могат да спомогнат за това.