Чрез демократичните избори  мнозинството от народа избира своите управляващи. Няма ясно доказателство, че мнозинството има по ясна представа как трябва да се управлява, отколкото малцинството. Може шепа хора в държавата да са много по грамотни политически  от останалата част, а дори и от самите управляващи. можем да допуснем, че мнозинството може да сгреши, но от друга страна, тази грешка отразява интелектуалното развитие на народа като цяло. Прав или не, отделният индивид се съобразява с това общо интелектуално развитие на обществото в което живее.  Ето, откде идва и стремежът на управляващите това ниво на развитие да остава сравнително ниско. По този начин, с помоща и на медийно промиване се осигурява управлението на едни и същи групи и индивиди. Сами можете да си представите, в ангажираното си ежедневие днес, до колко отделният гражданин има времето да мисли по тези въпроси и до колко сляпо се доверява на маниполативните медии. Самото държане на обществото непрекъснато ангажирано с препитанието си, му отнема правото да мисли за алтернативи и по този начин запазва статуковото. Не случайно работно време и заплати се определят така, че индивидът да е на сто процента ангажиран с работата си, а останалото малко време да отделя на семейството си. Винаги „свободния” гражданин е държан зает на максималното равнище граничещо с предизвикването на неговото негодование. По този начин управляващите не биха могли да бъдат сменени, ако самите те не го пожелаят.

Моралът се базира на персонален избор и на чувството за правилно и погрешно. Законите по презумпция са влезли в действие за да защитават свободата на гражданите. Обличането на моралът със закон само по себе си е абсурдно. Нека вземем за пример престъпление, в което жертва няма, като проституцията. Проституцията не афектира върху никой друг, освен върху взаймно съгласилите се страни. Прелюбодеянието също е и морална дилема между омъжена двойка. И в двата случая не може да става въпрос за посегателство над човешките права и свобода, но и двата случая са наказуеми от закона при определени обстоятелства, като при първият може да се стигне и до лишаване от свобода.

Законите за аборта също са интересен пример. Какво човек прави със собственото си тяло не би трябвало по никакъв начин да бъде правителтвена работа. Налагането на морални възгледи за живота на един човек върху тези на друг не би трябвало да се толерира в нито един обществен строй. Някои екстремисти смятат, че по този начин се нарушава правото на избор на нероденото дете, предполагайки, че зародишът е индивид след Х време прекарани в утробата. Дали това е така обаче ни би трябвало да бъде обличано със закони. Всичко що се отнася до моралната страна на живота би трябвало да бъде оставено за избор на всеки един индивид от обществото. Налагането на сила на морални ценности не предполага добра ответна реакция от обществото, а само и единствено измислянето на методи за заобикаляне на законовите граници.

„Моралните устои не могат да бъдат създадени с параграфите на закона.“
Карл Маркс

Какво са анархистите? Идеалисти, радикалисти, бунтари или означава ли нещо ваобще това? Пвечето хора не осъзнават, че излизайки на улиците те се борят за тяхната собствена свобода. Повечето хора гледат от безопасното си диванче докато улиците са пламнали, виждайки само кървава баня, неразбирайки нищо.

В нашите ръце ние виждаме картинката ясно. Но масите са пълни със слепци, образували се от години на „социално програмиране“ чрез образователната система и всемогъщата телевизия. Повечето хора виждат анархистите като терористи и това е жестоката истина. Символът на анархизма е заобиколен от лоша слава.

Не е въпроса в това да се промени нашият външен вид или нашите действия. Трябва да променим начина, по който хората ни възприемат, променяйки слабата и лоша светлина, в която сме представени, чрез провъзгласяване на намеренията ни за гражданска и лична свобода.
Сега вземете минутка време и си задайте въпроса – Как мога аз да променя начина, по който хората гледат на анархиста?

Източник: anarchy.net

Преди началото на Втората Световна Война, САЩ са разполагали с 600 първокласни бойни самолети. Скоро след това започват да произвеждат по повече от 900,000 самолета годишно.
Въпросът за тях в началото на войната бил:
„Имаме ли достатъчно средства за да доставин изискваното от войната снаражение“.
Отговорът бил:
„Не. Нямаме нито достатъчно пари, нито достатъчно злато… но имаме достатъчно ресурси“.
Ресурсите били причината САЩ да има достатъчно продукция и ефективност за да спечели войната.
От предния пример можем да съдим за това колко много могат да постигнат държавите, ако просто не съществуваше монетарната система. Всички ресурси щяха да са „развързани“ и да могат да послужат за решаването на реални проблеми в обществото, а не за облагодетелстването на шепа хора, начело на държавата.

За съжаление такъв тип решения се взимат само във време на война.

По статия на
Jacque Fresco
thevenusproject.com

Преди години си мислехме, че с навлизането на европейската (или по точно американската) култура населението ще се отърси от селския си манталитет и ще поумнее. Само че тогава никой не погледна до къде са я докарали нашите „братя“ американци с образователната си система. Не само, че успяха да задържат населението си малоумно, но успяха и да разпространят тази тенденция в други държави.

Системата ни накара да се пристрастим към правенето на пари. В тази ситема се приема, че щом работиш много и изкарваш добри пари значи живееш правилен начин на живот. Отдавна знаем, че парите не определят личните качества на човек. В обществото ни е прието, че да работиш много и да нямаш време за нищо друго е нещо достойно за уважение. Свикнали сме да определяме важноста си от това колко пари имаме и колко работим. Работиш, блъскаш се, правиш кариера, поддържаш кариера… и след около 40 години умираш… Също като ония, който е изяждал и изпивал всичко на момента – ония бедния човек на изкуството, който никой не е уважавал, защото не е имал кариера, но е живял много по добър живот от тебе и може би е оставил много повече след себе си. Няма смисъл да се борим непрекъснато като болни псета за кокал, като така или иначе всички ни очаква една и съща съдба и горе долу еднакъв житейски път. Да се хванем с общи усилия и да сътворим нещо, което да подобри начина ни на живот (на всички, не само семействата и близките ни) вместо да хабим цялата си енергия в безмислена надпревара.

Може би тези думи Ви изглеждат нерелистични и прекалено идеалистични, но това е така защото ние сме виновни нещо толкова елементарно, логично и правилно да звучи наивно и неосъществимо.

Това не е само бунт срещу системата. Това е молба за нов поглед над живота. Не трябва да ходим някъде откъснати в гората за да си почиваме от това, което сами сме сътворили в ежедневието, а трябва да направим така, че да ни е уютно и спокойно на мястото където сме. За целта трябва да спрем да поддържаме изграденото досега и да започнем да правим промени в правилна насока.

Не искате да има война – Не поддържайте армията и не отглеждайте войници
Искате чист въздух – Използвайте колите си само когата ви е крайно наложително и избягвайте да се возите сами в колата