Алтерглобализъм (също известен като алтернативна глобализация, „Alter-mundialization“ – от френски „altermondialisme“ – или движението за световна справедливост) е име на социално движение, което подкрепя световно сътрудничество и взаимодействие, но се противопоставя на негативните ефекти от икономическата глобализация, усещайки, че тя често работи в ущърб, или не насърчава адекватно, човешки ценности като опазване на околната среда и защита на климата, икономическа справедливост, защита на труда, защита на местните култури и човешките права. Името, вероятно, е образувано от популярното мото на движените „Another world is possible“ (Друг свят е възможен), което произлезе от Световния Социален Форум. „Алтерглобалистичното движение е създадено като протест срещу посоката и възприемането на негативните икономически, политически, социални, културни и екологични последствия от неолибералната глобализация“ (Кришна-Хенсел).
Повечето от членовете на това движение избягват етикета „анти-глобализъм“ като пейоративен и неправилен, тъй като те активно подпомагат човешката дейност в глобален мащаб и не се противопоставят на самата икономическата глобализация като цяло. Вместо това, те виждат движението като алтернатива на това, но което те наричат неолиберална глобализация, в което международни институции (Световната Банка, Международен Валутен Фонд и тн) и големи корпорации се посветяват на обогатяването на развитите страни докато обръщат малко или по скоро никакво внимание на вредните последици от техните действия върху хората и средата на по-слабо развитите страни, чиито правителства често са твърде слаби или твърде корумпирани за да се противопоставят или да ги регулират. Това не трябва да се бърка с пролетарския интернационализъм построен от комунистите, защото алтерглобалистите не се противопоставят непременно на свободния пазар, а на незачитането на ценностите, които понякога идват с него.

Превод от Wikipedia

При постигането на така наречените кооперативни професионални сдружения, съществуването на корпорациите и фирмите се обезмисля. Хората в тези кооперации ще са насочени към развитието и убогатяването на продукцията си с цел тя да се използва от самите тях и хората въобще, а не в полза на частен, едноличен интерес към забогатяване. Освен това самите сдружения трабва да бъдат поставени в абсолютно еднакви условия, така че да няма разлика дали човек членува в асоциация на инжинерни специалисти или в такава на уличните чистачи. Всеки човек сам за себе си добре разбира смисъла на констатацията „Няма срамна професия”, но как да няма като в днешата система професиите са крайно неравнопоставени? Икономиката и капиталът определят, че измайсторяването на един компютърен чип е по важно от чистотата на улицата, но колко човека могат да потвърдят, че това е така?

Чрез демократичните избори  мнозинството от народа избира своите управляващи. Няма ясно доказателство, че мнозинството има по ясна представа как трябва да се управлява, отколкото малцинството. Може шепа хора в държавата да са много по грамотни политически  от останалата част, а дори и от самите управляващи. можем да допуснем, че мнозинството може да сгреши, но от друга страна, тази грешка отразява интелектуалното развитие на народа като цяло. Прав или не, отделният индивид се съобразява с това общо интелектуално развитие на обществото в което живее.  Ето, откде идва и стремежът на управляващите това ниво на развитие да остава сравнително ниско. По този начин, с помоща и на медийно промиване се осигурява управлението на едни и същи групи и индивиди. Сами можете да си представите, в ангажираното си ежедневие днес, до колко отделният гражданин има времето да мисли по тези въпроси и до колко сляпо се доверява на маниполативните медии. Самото държане на обществото непрекъснато ангажирано с препитанието си, му отнема правото да мисли за алтернативи и по този начин запазва статуковото. Не случайно работно време и заплати се определят така, че индивидът да е на сто процента ангажиран с работата си, а останалото малко време да отделя на семейството си. Винаги „свободния” гражданин е държан зает на максималното равнище граничещо с предизвикването на неговото негодование. По този начин управляващите не биха могли да бъдат сменени, ако самите те не го пожелаят.

„Какво би се случило, ако все повече и повече хора се замислят сериозно за собственото си бъдеще и за бъдещето на света? Представете си какво би било, ако можеше животът ни да е изпълнен със свещен смисъл? Ако грижите в края на живота бяха винаги озарени от страхопочитание пред лицето на смъртта? Ако гледахме на живота и смъртта сами по себе си като на едно цяло? Какво би станало, ако се стремяхме любовта и състраданието да се превърнат в мяра за всяко наше действие, ако се стремяхме да осъзнаваме до каквато и да било степен истинската същност на ума, която е в основата на цялото ни съществувание? Това би било истинска революция, която би дала на мъжете и жените свободата да открият собственото си рождено право, това вътрешно измерение, пренебрегвано така дълго, би ги обединило в пълнотата на човешкия жизнен опит с цялата му тайнственост и величие.“

Согиал Ринпоче
Льораб Лен, Ноември 2001 г., Франция

Моралът се базира на персонален избор и на чувството за правилно и погрешно. Законите по презумпция са влезли в действие за да защитават свободата на гражданите. Обличането на моралът със закон само по себе си е абсурдно. Нека вземем за пример престъпление, в което жертва няма, като проституцията. Проституцията не афектира върху никой друг, освен върху взаймно съгласилите се страни. Прелюбодеянието също е и морална дилема между омъжена двойка. И в двата случая не може да става въпрос за посегателство над човешките права и свобода, но и двата случая са наказуеми от закона при определени обстоятелства, като при първият може да се стигне и до лишаване от свобода.

Законите за аборта също са интересен пример. Какво човек прави със собственото си тяло не би трябвало по никакъв начин да бъде правителтвена работа. Налагането на морални възгледи за живота на един човек върху тези на друг не би трябвало да се толерира в нито един обществен строй. Някои екстремисти смятат, че по този начин се нарушава правото на избор на нероденото дете, предполагайки, че зародишът е индивид след Х време прекарани в утробата. Дали това е така обаче ни би трябвало да бъде обличано със закони. Всичко що се отнася до моралната страна на живота би трябвало да бъде оставено за избор на всеки един индивид от обществото. Налагането на сила на морални ценности не предполага добра ответна реакция от обществото, а само и единствено измислянето на методи за заобикаляне на законовите граници.

„Моралните устои не могат да бъдат създадени с параграфите на закона.“
Карл Маркс

Национализмът и организираната религия винаги са вървели ръка за ръка. Те карат масите да следват гледна точка или кауза за пропагандираната награда от земя, раса, флаг или друго. Това се прави с цел да подсигури власта на хората, който я притежават. Тези въпроси са пропагандирани толкова силно, че хората биха се били, убивали и умрели за тях. Националистичната страст е по опасна от всеички зарази, които някога са нападали човешкия вид. Вашите семейства, приятели и Вие самите сте подвластни на националистическата пропаганда през всички форми на мас медия, училища и вече заразени хора. До голяма степен национализма е основан на базата на шампионите в оправлението на човешки мозъци, организираната религия. Првителствата сверяват своите методи на управление именно с боговете на тази религия. „Една нация, един бoг“, „За бог и за родината“… всички тези призиви звучат познато, нали? Но те скъпи приятели не са цитат от библията. Те са произведени от правителството, изписани върху националните валути, рецитирани в училище и положени в армията. Защо се прави това?
Защото повечето от хората са богоязливи. Ако правителството успее да ги накара да осициират бог с родината си те ще ги следват сляпо.
Правителствата са научили, че зарибяването на само няколко поколения ще пожъне успех на обсолютно подчинение. Това работи, защото докато си млад си помбардиран от идеи, които не са лично твои, твоите родители и прародители подклаждат още повече тези възгледи. Като дете за теб твоите родители са безпогрешни. Когато започнеш да осъзнаваш нещата през тинейджърските си години започваш да питаш за нещата на които си бил научен. След двадесетата си година си вече далеко от тези генерални размисли за самоусъзнаване и си се приспособил към пропагандираните идеи. За съжаление много хора остават в това положение и намират техният комфорт в стадото.

По материал от: http://anarchy.net

Технокрацията е форма на управление, при което учените и техническите експерти са хората, който управляват и взимат важните решения за обществото. Терминът придобива значение през 1932 година.

През годините са се уформили различни групи от технократично ориентирани учени, писатели и други свързани с идеите на термоикономика, биоикономика и противници на маркетинговата икономика. Тези идеи преоткриват концепцията на „Енергиино Счетоводство“ (Energy Accounting) базирана система, като противоположна на паричната система и идея за социален дизайн, базиран на термодинамика.

Технокраци Инкорпорейтед (Technocracy Incorporated) става доминираща група и става популярно социално движение през 30-те години, като преодължава да е активна и до днес. Движениете нарича себе си образователна и изледователска организация и продължава да е поддръжник на технологичния дизайн за Северна Америка.

Превод от wikipedia.org

Идеята на технокарацията е за силно соцално ориентирано управление и разпределение на ресурсите между населението. Всъщност идеята е доста близка до анархизма с изключение на това, че все пак се допуска елит от учени и експерти, които ще се грижат за разпределението на ресурсите.

Още по интересен е фактът, че в Калифорния на 25-ти януари е предвидена акция, в която групи анархисти ще обиколят училища като ще нахлуват в класните стаи където ще изнасят лекции, за които ще използва материали от филмът Zeitgeist и проектът Венера (The Venus Project). Филмът и проектът са творение на 92 годишният Jacque Fresco, която е едно от основните имена в движението на технократите.

За повече информация относто акцията на 25-ти януари http://anarchy.net ,
а относно проектът Венера http://www.thevenusproject.com

Една от целите на анархизма е цялото общество да бъде продуктивно ориентирано. Тоест групите, които ще бъдат формирани няма да са враждуващи по между си племена, както повечето хора си представят, а ще са нещо като камари на производителите. Всяка една група представлява специалисти в отделна сфера на живота, като всяка от тях произвежда неща необходими за съществуването на останалите. В модерниа свят на комуникации не е необходимо групите да са изолирани една от друга и дори няма нужда хората в тях да живеят близо един до друг. Съвсем спокойно член на камарата на програмистите може да живее с членка на камарата на фризйорките примерно. Тук идва проблемът, че трудно ще се избяга от така наречената монетарна система. Тези хора трябва по някакъв начин да разменят продукцията си за друга такава и това трябва да става на някакъв стойностен принцип.

На пръв поглед логично. Но стоп! Кой ще определя коя продукция е по-стойностна и коя по-малко? На практика виждаме, че монетарна система в анархичен строй е невъзможно да съществува. Никой досега обаче не дава алтернатива на монетарната система, която е силно порочна и точно поради нейното съществуване не сме доволни от живота си днес.

Една от алтернативите е всяка една продукция да бъде разменяна за друга в зависимост от степента на нуждата на самия нуждаещ се. Тоест аз съм готов да напиша програма за някой, който е готов да ме снабдява три месеца с хляб и сирене. Звучи логично и примамливо, но за съжаление една такава система би била силно податлива на спекулации от самите камари и трябва да бъде приложена в едно наистина много чисто общество, каквото ние в момнта не представляваме. Тънкото в цялата дейност е да се направи план за внимателен и бавен преход от сегашния режим към това чисто общество.

Повечето хора не разбират идеята на арахията и си представят по скоро хаос, безредие и престъпления. За съжаление с мъка се обеждавам, че и повечето анархисти нямат реална представа за това как трябва да изглежда едно общество живеещо в анархичен строй. Повечето го описват като живот на хората в комуни и едва ли не на племена, всяко с по един „вожд“ представител на групата, при което по малко запознатите изтръпват и си представят една първобитна обстановка, хора живеещи в колиби, прехранващи се с каквото намерят и общо взето едно първобитно общество. Сегашните анархисти са твърде заети с бунтарските си изтъпления и подмятането на листовки и не им остава време да направят една реална обосновка на това как те си предтставят съвременния начин на живот в анархия. Позовават се на стари статии от забравени автори, чийто идеи можем да кажем, че са абсолютно не приложими в съвременния начин на живот. Точно това е основната причина да не успяват да привлекът повече от шепа бедни хора, разочаровани от съдбата си и не много на брой крайни социалисти и комунисти. Сегашното поколение иска да види всичко едва ли не на живо. Да го види на снимка, на видео, да го почувства и после ако му хареса да го заобича. Никой млад човек не би изпаднал чак в толкова дълбока депресия, че да се хване да чете книги от сорта на Кропоткин писани малко преди 1900 – ната година.