Една от целите на анархизма е цялото общество да бъде продуктивно ориентирано. Тоест групите, които ще бъдат формирани няма да са враждуващи по между си племена, както повечето хора си представят, а ще са нещо като камари на производителите. Всяка една група представлява специалисти в отделна сфера на живота, като всяка от тях произвежда неща необходими за съществуването на останалите. В модерниа свят на комуникации не е необходимо групите да са изолирани една от друга и дори няма нужда хората в тях да живеят близо един до друг. Съвсем спокойно член на камарата на програмистите може да живее с членка на камарата на фризйорките примерно. Тук идва проблемът, че трудно ще се избяга от така наречената монетарна система. Тези хора трябва по някакъв начин да разменят продукцията си за друга такава и това трябва да става на някакъв стойностен принцип.

На пръв поглед логично. Но стоп! Кой ще определя коя продукция е по-стойностна и коя по-малко? На практика виждаме, че монетарна система в анархичен строй е невъзможно да съществува. Никой досега обаче не дава алтернатива на монетарната система, която е силно порочна и точно поради нейното съществуване не сме доволни от живота си днес.

Една от алтернативите е всяка една продукция да бъде разменяна за друга в зависимост от степента на нуждата на самия нуждаещ се. Тоест аз съм готов да напиша програма за някой, който е готов да ме снабдява три месеца с хляб и сирене. Звучи логично и примамливо, но за съжаление една такава система би била силно податлива на спекулации от самите камари и трябва да бъде приложена в едно наистина много чисто общество, каквото ние в момнта не представляваме. Тънкото в цялата дейност е да се направи план за внимателен и бавен преход от сегашния режим към това чисто общество.

Повечето хора не разбират идеята на арахията и си представят по скоро хаос, безредие и престъпления. За съжаление с мъка се обеждавам, че и повечето анархисти нямат реална представа за това как трябва да изглежда едно общество живеещо в анархичен строй. Повечето го описват като живот на хората в комуни и едва ли не на племена, всяко с по един „вожд“ представител на групата, при което по малко запознатите изтръпват и си представят една първобитна обстановка, хора живеещи в колиби, прехранващи се с каквото намерят и общо взето едно първобитно общество. Сегашните анархисти са твърде заети с бунтарските си изтъпления и подмятането на листовки и не им остава време да направят една реална обосновка на това как те си предтставят съвременния начин на живот в анархия. Позовават се на стари статии от забравени автори, чийто идеи можем да кажем, че са абсолютно не приложими в съвременния начин на живот. Точно това е основната причина да не успяват да привлекът повече от шепа бедни хора, разочаровани от съдбата си и не много на брой крайни социалисти и комунисти. Сегашното поколение иска да види всичко едва ли не на живо. Да го види на снимка, на видео, да го почувства и после ако му хареса да го заобича. Никой млад човек не би изпаднал чак в толкова дълбока депресия, че да се хване да чете книги от сорта на Кропоткин писани малко преди 1900 – ната година.