Чрез демократичните избори  мнозинството от народа избира своите управляващи. Няма ясно доказателство, че мнозинството има по ясна представа как трябва да се управлява, отколкото малцинството. Може шепа хора в държавата да са много по грамотни политически  от останалата част, а дори и от самите управляващи. можем да допуснем, че мнозинството може да сгреши, но от друга страна, тази грешка отразява интелектуалното развитие на народа като цяло. Прав или не, отделният индивид се съобразява с това общо интелектуално развитие на обществото в което живее.  Ето, откде идва и стремежът на управляващите това ниво на развитие да остава сравнително ниско. По този начин, с помоща и на медийно промиване се осигурява управлението на едни и същи групи и индивиди. Сами можете да си представите, в ангажираното си ежедневие днес, до колко отделният гражданин има времето да мисли по тези въпроси и до колко сляпо се доверява на маниполативните медии. Самото държане на обществото непрекъснато ангажирано с препитанието си, му отнема правото да мисли за алтернативи и по този начин запазва статуковото. Не случайно работно време и заплати се определят така, че индивидът да е на сто процента ангажиран с работата си, а останалото малко време да отделя на семейството си. Винаги „свободния” гражданин е държан зает на максималното равнище граничещо с предизвикването на неговото негодование. По този начин управляващите не биха могли да бъдат сменени, ако самите те не го пожелаят.