Една от целите на анархизма е цялото общество да бъде продуктивно ориентирано. Тоест групите, които ще бъдат формирани няма да са враждуващи по между си племена, както повечето хора си представят, а ще са нещо като камари на производителите. Всяка една група представлява специалисти в отделна сфера на живота, като всяка от тях произвежда неща необходими за съществуването на останалите. В модерниа свят на комуникации не е необходимо групите да са изолирани една от друга и дори няма нужда хората в тях да живеят близо един до друг. Съвсем спокойно член на камарата на програмистите може да живее с членка на камарата на фризйорките примерно. Тук идва проблемът, че трудно ще се избяга от така наречената монетарна система. Тези хора трябва по някакъв начин да разменят продукцията си за друга такава и това трябва да става на някакъв стойностен принцип.

На пръв поглед логично. Но стоп! Кой ще определя коя продукция е по-стойностна и коя по-малко? На практика виждаме, че монетарна система в анархичен строй е невъзможно да съществува. Никой досега обаче не дава алтернатива на монетарната система, която е силно порочна и точно поради нейното съществуване не сме доволни от живота си днес.

Една от алтернативите е всяка една продукция да бъде разменяна за друга в зависимост от степента на нуждата на самия нуждаещ се. Тоест аз съм готов да напиша програма за някой, който е готов да ме снабдява три месеца с хляб и сирене. Звучи логично и примамливо, но за съжаление една такава система би била силно податлива на спекулации от самите камари и трябва да бъде приложена в едно наистина много чисто общество, каквото ние в момнта не представляваме. Тънкото в цялата дейност е да се направи план за внимателен и бавен преход от сегашния режим към това чисто общество.