При постигането на така наречените кооперативни професионални сдружения, съществуването на корпорациите и фирмите се обезмисля. Хората в тези кооперации ще са насочени към развитието и убогатяването на продукцията си с цел тя да се използва от самите тях и хората въобще, а не в полза на частен, едноличен интерес към забогатяване. Освен това самите сдружения трабва да бъдат поставени в абсолютно еднакви условия, така че да няма разлика дали човек членува в асоциация на инжинерни специалисти или в такава на уличните чистачи. Всеки човек сам за себе си добре разбира смисъла на констатацията „Няма срамна професия”, но как да няма като в днешата система професиите са крайно неравнопоставени? Икономиката и капиталът определят, че измайсторяването на един компютърен чип е по важно от чистотата на улицата, но колко човека могат да потвърдят, че това е така?

Какво са анархистите? Идеалисти, радикалисти, бунтари или означава ли нещо ваобще това? Пвечето хора не осъзнават, че излизайки на улиците те се борят за тяхната собствена свобода. Повечето хора гледат от безопасното си диванче докато улиците са пламнали, виждайки само кървава баня, неразбирайки нищо.

В нашите ръце ние виждаме картинката ясно. Но масите са пълни със слепци, образували се от години на „социално програмиране“ чрез образователната система и всемогъщата телевизия. Повечето хора виждат анархистите като терористи и това е жестоката истина. Символът на анархизма е заобиколен от лоша слава.

Не е въпроса в това да се промени нашият външен вид или нашите действия. Трябва да променим начина, по който хората ни възприемат, променяйки слабата и лоша светлина, в която сме представени, чрез провъзгласяване на намеренията ни за гражданска и лична свобода.
Сега вземете минутка време и си задайте въпроса – Как мога аз да променя начина, по който хората гледат на анархиста?

Източник: anarchy.net