Какво са анархистите? Идеалисти, радикалисти, бунтари или означава ли нещо ваобще това? Пвечето хора не осъзнават, че излизайки на улиците те се борят за тяхната собствена свобода. Повечето хора гледат от безопасното си диванче докато улиците са пламнали, виждайки само кървава баня, неразбирайки нищо.

В нашите ръце ние виждаме картинката ясно. Но масите са пълни със слепци, образували се от години на „социално програмиране“ чрез образователната система и всемогъщата телевизия. Повечето хора виждат анархистите като терористи и това е жестоката истина. Символът на анархизма е заобиколен от лоша слава.

Не е въпроса в това да се промени нашият външен вид или нашите действия. Трябва да променим начина, по който хората ни възприемат, променяйки слабата и лоша светлина, в която сме представени, чрез провъзгласяване на намеренията ни за гражданска и лична свобода.
Сега вземете минутка време и си задайте въпроса – Как мога аз да променя начина, по който хората гледат на анархиста?

Източник: anarchy.net

Преди години си мислехме, че с навлизането на европейската (или по точно американската) култура населението ще се отърси от селския си манталитет и ще поумнее. Само че тогава никой не погледна до къде са я докарали нашите „братя“ американци с образователната си система. Не само, че успяха да задържат населението си малоумно, но успяха и да разпространят тази тенденция в други държави.

Системата ни накара да се пристрастим към правенето на пари. В тази ситема се приема, че щом работиш много и изкарваш добри пари значи живееш правилен начин на живот. Отдавна знаем, че парите не определят личните качества на човек. В обществото ни е прието, че да работиш много и да нямаш време за нищо друго е нещо достойно за уважение. Свикнали сме да определяме важноста си от това колко пари имаме и колко работим. Работиш, блъскаш се, правиш кариера, поддържаш кариера… и след около 40 години умираш… Също като ония, който е изяждал и изпивал всичко на момента – ония бедния човек на изкуството, който никой не е уважавал, защото не е имал кариера, но е живял много по добър живот от тебе и може би е оставил много повече след себе си. Няма смисъл да се борим непрекъснато като болни псета за кокал, като така или иначе всички ни очаква една и съща съдба и горе долу еднакъв житейски път. Да се хванем с общи усилия и да сътворим нещо, което да подобри начина ни на живот (на всички, не само семействата и близките ни) вместо да хабим цялата си енергия в безмислена надпревара.

Може би тези думи Ви изглеждат нерелистични и прекалено идеалистични, но това е така защото ние сме виновни нещо толкова елементарно, логично и правилно да звучи наивно и неосъществимо.

Това не е само бунт срещу системата. Това е молба за нов поглед над живота. Не трябва да ходим някъде откъснати в гората за да си почиваме от това, което сами сме сътворили в ежедневието, а трябва да направим така, че да ни е уютно и спокойно на мястото където сме. За целта трябва да спрем да поддържаме изграденото досега и да започнем да правим промени в правилна насока.

Не искате да има война – Не поддържайте армията и не отглеждайте войници
Искате чист въздух – Използвайте колите си само когата ви е крайно наложително и избягвайте да се возите сами в колата