Свикнали сме да мислим за роднините и приятелите си като за свой хора. Хора към, които да сме хуманни честни и коректни. Та какво различава майката или бащата на всеки един от нас от майката или бащата на друг? Няма смисъл да подхождаме като глутници едни към други. Живота ни преминал в непрекъсната борба за кокала ни е накарал да станем егоисти и да се събираме на малки глутници, всяка от които се бори за повече пари, власт или други интереси. Интересното е, че не съм чул да има доволни от надпреварата. В момента, в който по силната група се отвърди започва да подхожда със снизхождение към по слабата и да й помага благородно. А само колко много услия щяхме да спестим ако можехме да прескочим етапа с надпреварата.

Природата така или иначе в един момент ще ни накара да мислим като един и заедно да мислим за начин за опазването й, но ако успеем да преодолеем по рано този етап ще можем да запазим повече от нея.