„Какво би се случило, ако все повече и повече хора се замислят сериозно за собственото си бъдеще и за бъдещето на света? Представете си какво би било, ако можеше животът ни да е изпълнен със свещен смисъл? Ако грижите в края на живота бяха винаги озарени от страхопочитание пред лицето на смъртта? Ако гледахме на живота и смъртта сами по себе си като на едно цяло? Какво би станало, ако се стремяхме любовта и състраданието да се превърнат в мяра за всяко наше действие, ако се стремяхме да осъзнаваме до каквато и да било степен истинската същност на ума, която е в основата на цялото ни съществувание? Това би било истинска революция, която би дала на мъжете и жените свободата да открият собственото си рождено право, това вътрешно измерение, пренебрегвано така дълго, би ги обединило в пълнотата на човешкия жизнен опит с цялата му тайнственост и величие.“

Согиал Ринпоче
Льораб Лен, Ноември 2001 г., Франция

Моралът се базира на персонален избор и на чувството за правилно и погрешно. Законите по презумпция са влезли в действие за да защитават свободата на гражданите. Обличането на моралът със закон само по себе си е абсурдно. Нека вземем за пример престъпление, в което жертва няма, като проституцията. Проституцията не афектира върху никой друг, освен върху взаймно съгласилите се страни. Прелюбодеянието също е и морална дилема между омъжена двойка. И в двата случая не може да става въпрос за посегателство над човешките права и свобода, но и двата случая са наказуеми от закона при определени обстоятелства, като при първият може да се стигне и до лишаване от свобода.

Законите за аборта също са интересен пример. Какво човек прави със собственото си тяло не би трябвало по никакъв начин да бъде правителтвена работа. Налагането на морални възгледи за живота на един човек върху тези на друг не би трябвало да се толерира в нито един обществен строй. Някои екстремисти смятат, че по този начин се нарушава правото на избор на нероденото дете, предполагайки, че зародишът е индивид след Х време прекарани в утробата. Дали това е така обаче ни би трябвало да бъде обличано със закони. Всичко що се отнася до моралната страна на живота би трябвало да бъде оставено за избор на всеки един индивид от обществото. Налагането на сила на морални ценности не предполага добра ответна реакция от обществото, а само и единствено измислянето на методи за заобикаляне на законовите граници.

„Моралните устои не могат да бъдат създадени с параграфите на закона.“
Карл Маркс

Свикнали сме да мислим за роднините и приятелите си като за свой хора. Хора към, които да сме хуманни честни и коректни. Та какво различава майката или бащата на всеки един от нас от майката или бащата на друг? Няма смисъл да подхождаме като глутници едни към други. Живота ни преминал в непрекъсната борба за кокала ни е накарал да станем егоисти и да се събираме на малки глутници, всяка от които се бори за повече пари, власт или други интереси. Интересното е, че не съм чул да има доволни от надпреварата. В момента, в който по силната група се отвърди започва да подхожда със снизхождение към по слабата и да й помага благородно. А само колко много услия щяхме да спестим ако можехме да прескочим етапа с надпреварата.

Природата така или иначе в един момент ще ни накара да мислим като един и заедно да мислим за начин за опазването й, но ако успеем да преодолеем по рано този етап ще можем да запазим повече от нея.